Германската дилема с турските танкове
През последните дни видяхме прекомерно смущаващи фрагменти - по какъв начин турски танкове германско производство биват хвърляни в офанзивата против кюрдите в Сирия. Същевременно тези фрагменти демонстрират и алтернативата, пред която е изправена немската външна политика: обединена Германия, пречистена чрез историята си, с упоритости в интернационалната политика и обичайно търсеща равновесието е в същото време и огромен експортьор на оръжие.
Данните са още пресни: при настоящето ръководство на страната Германия е изнесла толкоз доста оръжия за трети страни, нечленуващи в Европейски Съюз и НАТО, колкото не е изнасяло нито едно друго германско държавно управление преди този момент. А ни обещаваха друго: преди 4 години, тогава още вицеканцлер и министър на стопанската система, социалдемократът и настоящ външен министър Зигмар Габриел твърдеше, че Германия ще внимава повече с оръжейния експорт.
Първо " да ", най-после въпреки всичко " не "
Преди три седмици Габриел загатна, че немското държавно управление може да се отзове на настояването на Турция за преоборудване на немските танкове " Леопард " на въоръжение в турската войска. Изявлението беше направено на фона на обрисувалото се разведряване сред двете страни след няколкомесечен ледников интервал в двустранните връзки: немският правозащитник Петер Щойтнер, държан в пандиза поради неуместни обвинявания в терористична активност, беше пуснат под гаранция; също и преводачката Месале Толу беше освободена.
И Зигмар Габриел счете, че механизмът работи: да се оказва силен стопански напън при в същото време опазване на разговора. Само по този начин трябвало да се работи срещу автократичния режим на президента Ердоган. След което той се заигра малко с желанието на Турция да си модернизира немските " Леопарди ". След като обаче стана ясно, че Турция ги хвърля в офанзивата в прилежаща Сирия, внезапно ни се сподели, че държавното управление в Берлин не можело да взима такива решения, както и че то не изнасяло оръжия в спешни райони.
Дилемата на Берлин
Йенс Турау
Това обаче е остарялата алтернатива при всяка оръжейна доставка: никой не може да подсигурява, че купувачът ще употребява оръжията, както е заречен. И най-много това не трябва да се позволява при военни експанзии.
С други думи: извънредно време е Германия да премисли политиката си по отношение на износа на оръжие. При това - на реалистична основа. Германия би трябвало да е наясно, че износът на оръжия за страни като Египет и Саудитска Арабия не подхожда на задачите на немската политика. Оръжейният експорт за Турция, която е член на НАТО, пък се основава на други правила. Но най-малко за момента тези правила би трябвало да останат на назад във времето. Те не трябва да бъдат налагани в името на постигането на други цели, като да вземем за пример освобождението от пандиза на арестувани немски жители. Сегашната обстановка ни демонстрира какъв брой бързо сходни покупко-продажби увисват във въздуха.
Данните са още пресни: при настоящето ръководство на страната Германия е изнесла толкоз доста оръжия за трети страни, нечленуващи в Европейски Съюз и НАТО, колкото не е изнасяло нито едно друго германско държавно управление преди този момент. А ни обещаваха друго: преди 4 години, тогава още вицеканцлер и министър на стопанската система, социалдемократът и настоящ външен министър Зигмар Габриел твърдеше, че Германия ще внимава повече с оръжейния експорт.
Първо " да ", най-после въпреки всичко " не "
Преди три седмици Габриел загатна, че немското държавно управление може да се отзове на настояването на Турция за преоборудване на немските танкове " Леопард " на въоръжение в турската войска. Изявлението беше направено на фона на обрисувалото се разведряване сред двете страни след няколкомесечен ледников интервал в двустранните връзки: немският правозащитник Петер Щойтнер, държан в пандиза поради неуместни обвинявания в терористична активност, беше пуснат под гаранция; също и преводачката Месале Толу беше освободена.
И Зигмар Габриел счете, че механизмът работи: да се оказва силен стопански напън при в същото време опазване на разговора. Само по този начин трябвало да се работи срещу автократичния режим на президента Ердоган. След което той се заигра малко с желанието на Турция да си модернизира немските " Леопарди ". След като обаче стана ясно, че Турция ги хвърля в офанзивата в прилежаща Сирия, внезапно ни се сподели, че държавното управление в Берлин не можело да взима такива решения, както и че то не изнасяло оръжия в спешни райони.
Дилемата на Берлин
Йенс Турау
Това обаче е остарялата алтернатива при всяка оръжейна доставка: никой не може да подсигурява, че купувачът ще употребява оръжията, както е заречен. И най-много това не трябва да се позволява при военни експанзии.
С други думи: извънредно време е Германия да премисли политиката си по отношение на износа на оръжие. При това - на реалистична основа. Германия би трябвало да е наясно, че износът на оръжия за страни като Египет и Саудитска Арабия не подхожда на задачите на немската политика. Оръжейният експорт за Турция, която е член на НАТО, пък се основава на други правила. Но най-малко за момента тези правила би трябвало да останат на назад във времето. Те не трябва да бъдат налагани в името на постигането на други цели, като да вземем за пример освобождението от пандиза на арестувани немски жители. Сегашната обстановка ни демонстрира какъв брой бързо сходни покупко-продажби увисват във въздуха.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ